Dec 27, 2022, 10:20 PM

Стефания

  Poetry » Other
879 3 6

Малката ми Стефания..,

моята не сбъдната мечта..

Ако все някога във времето бях те родила,

щяхме да празнуваме сега.

 

27-ми декември,

щеше да е твоят ден,

и всяка година щях да събирам

роднините на Стефановден.

 

Щях да ти купя най-красивата рокля,

да сплета грижовно русите ти коси

и панделка щях да ти сложа,

да целуна твойте очи.

 

Щеше да бъдеш най-красива тогава,

моя дъще - мечта.

Дано не си ми сърдита,

че още не съм ти дарила света.

 

Мислех, че тази година

на Стефановден,

ще те усетя.., ако не на яве,

то поне във мен....

 

Но все някога ще дойдеш любима,

чакам те, малка любов.

Дано скоро дойде този,

който и за мен и за теб ще е готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Natalie All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...