Dec 27, 2022, 10:20 PM

Стефания

  Poetry » Other
875 3 6

Малката ми Стефания..,

моята не сбъдната мечта..

Ако все някога във времето бях те родила,

щяхме да празнуваме сега.

 

27-ми декември,

щеше да е твоят ден,

и всяка година щях да събирам

роднините на Стефановден.

 

Щях да ти купя най-красивата рокля,

да сплета грижовно русите ти коси

и панделка щях да ти сложа,

да целуна твойте очи.

 

Щеше да бъдеш най-красива тогава,

моя дъще - мечта.

Дано не си ми сърдита,

че още не съм ти дарила света.

 

Мислех, че тази година

на Стефановден,

ще те усетя.., ако не на яве,

то поне във мен....

 

Но все някога ще дойдеш любима,

чакам те, малка любов.

Дано скоро дойде този,

който и за мен и за теб ще е готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Natalie All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....