Стефания
Малката ми Стефания..,
моята не сбъдната мечта..
Ако все някога във времето бях те родила,
щяхме да празнуваме сега.
27-ми декември,
щеше да е твоят ден,
и всяка година щях да събирам
роднините на Стефановден.
Щях да ти купя най-красивата рокля,
да сплета грижовно русите ти коси
и панделка щях да ти сложа,
да целуна твойте очи.
Щеше да бъдеш най-красива тогава,
моя дъще - мечта.
Дано не си ми сърдита,
че още не съм ти дарила света.
Мислех, че тази година
на Стефановден,
ще те усетя.., ако не на яве,
то поне във мен....
Но все някога ще дойдеш любима,
чакам те, малка любов.
Дано скоро дойде този,
който и за мен и за теб ще е готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natalie Всички права запазени
