18 нояб. 2004 г., 09:03

Стена от любов

1.4K 0 6
Изплаках толкова сълзи по чужди грешки,
раздадох толкова любов,да си до мен.
Преглътнах всичката омраза,
докосвах само болка...
изпитах само унижение...
Опитах да обичам всички,
опитах на всекиго да дам от мойта доброта...

...намирам само злоба,само завист,
...намирам сякаш чужд кошмар...

Студено е сега в душата...
до вчера огъня гореше там...
ще скрия в себи си и добротата...
ще падам и ще плача...
ще сбирам с шепи даже и прахта...
за нашата любов,душата ще си дам щом трябва,
за злобата човешка стена ще построя!








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!невероятно е Поздрав и 6 от мен
  • Благодаре ти Нели!!!Сама се убеждавам в казаното от теб.Надявам се никога повече да не повторя грешката,да давам любов на хора които не го заслужават.
  • Емоционален и искрен стих! След него само бих могла да ти припомня, че не е необходимо да бъдеш добър за всички, важното е да си добър за някого. С тази светла душа, която носиш, мисля, че няма да ти е трудно
  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления,мила!!!Поздравления от един клошар

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...