18.11.2004 г., 9:03

Стена от любов

1.4K 0 6
Изплаках толкова сълзи по чужди грешки,
раздадох толкова любов,да си до мен.
Преглътнах всичката омраза,
докосвах само болка...
изпитах само унижение...
Опитах да обичам всички,
опитах на всекиго да дам от мойта доброта...

...намирам само злоба,само завист,
...намирам сякаш чужд кошмар...

Студено е сега в душата...
до вчера огъня гореше там...
ще скрия в себи си и добротата...
ще падам и ще плача...
ще сбирам с шепи даже и прахта...
за нашата любов,душата ще си дам щом трябва,
за злобата човешка стена ще построя!








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!невероятно е Поздрав и 6 от мен
  • Благодаре ти Нели!!!Сама се убеждавам в казаното от теб.Надявам се никога повече да не повторя грешката,да давам любов на хора които не го заслужават.
  • Емоционален и искрен стих! След него само бих могла да ти припомня, че не е необходимо да бъдеш добър за всички, важното е да си добър за някого. С тази светла душа, която носиш, мисля, че няма да ти е трудно
  • Благодаря ви!!!
  • Поздравления,мила!!!Поздравления от един клошар

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...