ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
6 мая 2019 г., 07:45

Стига толкова 

  Поэзия » Любовная, Другая
986 12 4

Обичах себе си до толкова,

че бях готова да боли.

И хиляди куршуми стреляха душата ми,

вярваща в несбъднати мечти.

 

Мечти за сбъдване на вярата,

душата ми ранила със куршум.

Боли...но вече стига толкова,

отричане от моя ум.

 

Обичах себе си до толкова,

че нощем плачех като мъничко дете.

Дъхът ми спираше надеждата пулсираща,

че ще се слеят наш'те светове.

 

Световете слети двата ни,

пулсиращи с надежда в две души.

Обичах теб или пък мен не знам... но стига толкова,

отронени от нас сълзи.

© Цветето Б. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих!
  • !
  • Благодаря ти за красивите думи! Така е, любовта е крехка. Там където има болка има и любов, а обичта? Ах, обичта! За мен е онази съвършена любов, която запазваме и след най-дълбоките рани, през целия ,,път на времето,,. Щастлив празничен ден!
  • Обичта между двама влюбени е крехка.
    Проверката на времето опазва чувствата и ранимостта на този, който е обичал по-силно!
    Чисто,непретрупано от излишни емоции стихотворение!
Предложения
: ??:??