ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
6.05.2019 г., 7:45 ч.

Стига толкова 

  Поезия » Любовна, Друга
887 12 4

Обичах себе си до толкова,

че бях готова да боли.

И хиляди куршуми стреляха душата ми,

вярваща в несбъднати мечти.

 

Мечти за сбъдване на вярата,

душата ми ранила със куршум.

Боли...но вече стига толкова,

отричане от моя ум.

 

Обичах себе си до толкова,

че нощем плачех като мъничко дете.

Дъхът ми спираше надеждата пулсираща,

че ще се слеят наш'те светове.

 

Световете слети двата ни,

пулсиращи с надежда в две души.

Обичах теб или пък мен не знам... но стига толкова,

отронени от нас сълзи.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих!
  • !
  • Благодаря ти за красивите думи! Така е, любовта е крехка. Там където има болка има и любов, а обичта? Ах, обичта! За мен е онази съвършена любов, която запазваме и след най-дълбоките рани, през целия ,,път на времето,,. Щастлив празничен ден!
  • Обичта между двама влюбени е крехка.
    Проверката на времето опазва чувствата и ранимостта на този, който е обичал по-силно!
    Чисто,непретрупано от излишни емоции стихотворение!
Предложения
: ??:??