Стига толкова
Обичах себе си до толкова,
че бях готова да боли.
И хиляди куршуми стреляха душата ми,
вярваща в несбъднати мечти.
Мечти за сбъдване на вярата,
душата ми ранила със куршум.
Боли...но вече стига толкова,
отричане от моя ум.
Обичах себе си до толкова,
че нощем плачех като мъничко дете.
Дъхът ми спираше надеждата пулсираща,
че ще се слеят наш'те светове.
Световете слети двата ни,
пулсиращи с надежда в две души.
Обичах теб или пък мен не знам... но стига толкова,
отронени от нас сълзи.
© Цветето Б. All rights reserved.
!
