Стига толкова смисъл

Поэзия » Философская

1.3K 0 17

Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.

Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах.
Но не скочих като всеки отчаян удавник.
Със смъртта беше друго. С нея пихме до дъно.
Никак страшно не бе, а напротив - забавно.

Тук смъртта ми е първа, а животът - последен.
Стига толкова смисъл, море!... Удавù ме!
Аз съм нищо и никакъв дух, така непотребен.
Дух човешки, който даже си няма и име.

Юлия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ulianka (Юлия)

Знам, но не мога да преодолея настръхващото Благодаря, че прочете!

2013-10-12T21:17:53+03:00
pe6o5rov1959 (Петър Петров)

Ако не е настръхващо е прекрасно---но запомни с нея не се флиртуваааа

2013-10-11T21:19:15+03:00
ulianka (Юлия)

Чух ги Аплодисментите. Благодаря Красимир и Силвия, усмивки

2013-10-10T20:52:00+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Харесах до дъно!!!И аплодисменти!!!

2013-10-10T20:10:07+03:00
sidi13 (Силвия Димова)

Много ми хареса!Аплодисменти!

2013-10-10T15:49:39+03:00