Стига толкова смисъл
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах.
Но не скочих като всеки отчаян удавник.
Със смъртта беше друго. С нея пихме до дъно.
Никак страшно не бе, а напротив - забавно.
Тук смъртта ми е първа, а животът - последен.
Стига толкова смисъл, море!... Удавù ме!
Аз съм нищо и никакъв дух, така непотребен.
Дух човешки, който даже си няма и име.
Юлия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Благодаря, че прочете!
