22 янв. 2010 г., 09:37

Стих

666 0 0

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв
в празна душа
без обич
без любов
злокобен
проскъцващ
като стара врата
зад нея
мрак
пустота
злокобна
празна от спомени
тишина
напукана
изгнила
изрисувана
със сенки стена
на пода
той
безсилен
нетрепващ
протегнал ръка
към нищото
към празнотата
към сенките по стената
написан
прочетен
разкъсан
изгорен от съдбата
само пепел
навсякъде
разхвърляна
късчета
сиви
натрупани в душата
стих
бавно издъхващ
там някъде
в тъмнината
под бледата сянка
на луната

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...