22 янв. 2010 г., 09:37

Стих

672 0 0

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв
в празна душа
без обич
без любов
злокобен
проскъцващ
като стара врата
зад нея
мрак
пустота
злокобна
празна от спомени
тишина
напукана
изгнила
изрисувана
със сенки стена
на пода
той
безсилен
нетрепващ
протегнал ръка
към нищото
към празнотата
към сенките по стената
написан
прочетен
разкъсан
изгорен от съдбата
само пепел
навсякъде
разхвърляна
късчета
сиви
натрупани в душата
стих
бавно издъхващ
там някъде
в тъмнината
под бледата сянка
на луната

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...