22.01.2010 г., 9:37

Стих

669 0 0

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв
в празна душа
без обич
без любов
злокобен
проскъцващ
като стара врата
зад нея
мрак
пустота
злокобна
празна от спомени
тишина
напукана
изгнила
изрисувана
със сенки стена
на пода
той
безсилен
нетрепващ
протегнал ръка
към нищото
към празнотата
към сенките по стената
написан
прочетен
разкъсан
изгорен от съдбата
само пепел
навсякъде
разхвърляна
късчета
сиви
натрупани в душата
стих
бавно издъхващ
там някъде
в тъмнината
под бледата сянка
на луната

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...