Jan 22, 2010, 9:37 AM

Стих

Poetry » Love

670 0 0

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв
в празна душа
без обич
без любов
злокобен
проскъцващ
като стара врата
зад нея
мрак
пустота
злокобна
празна от спомени
тишина
напукана
изгнила
изрисувана
със сенки стена
на пода
той
безсилен
нетрепващ
протегнал ръка
към нищото
към празнотата
към сенките по стената
написан
прочетен
разкъсан
изгорен от съдбата
само пепел
навсякъде
разхвърляна
късчета
сиви
натрупани в душата
стих
бавно издъхващ
там някъде
в тъмнината
под бледата сянка
на луната

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0