Jan 22, 2010, 9:37 AM

Стих

  Poetry » Love
667 0 0

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв
в празна душа
без обич
без любов
злокобен
проскъцващ
като стара врата
зад нея
мрак
пустота
злокобна
празна от спомени
тишина
напукана
изгнила
изрисувана
със сенки стена
на пода
той
безсилен
нетрепващ
протегнал ръка
към нищото
към празнотата
към сенките по стената
написан
прочетен
разкъсан
изгорен от съдбата
само пепел
навсякъде
разхвърляна
късчета
сиви
натрупани в душата
стих
бавно издъхващ
там някъде
в тъмнината
под бледата сянка
на луната

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...