17 нояб. 2007 г., 13:41

Стих

1.2K 0 3

Един стих си писах аз,
а той гореше с пламък, така горещ,
както пламък все гори, когато аз те видя,
както топлина има все в сърцето,
когато чувствам те до мен...


Стих си пиша аз сега,
стих, със който
трудно бих описал си света,
след като те зърнах аз,
да изгряваш там пред мен...
в тъмното... пред моя взор,
гледащ до тогава само в тъмнина
и търсещ светлина...
стих ще ти даря сега,
за да има красота
в твоята огнена душа.

17.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...