17 нояб. 2007 г., 13:41

Стих

1.2K 0 3

Един стих си писах аз,
а той гореше с пламък, така горещ,
както пламък все гори, когато аз те видя,
както топлина има все в сърцето,
когато чувствам те до мен...


Стих си пиша аз сега,
стих, със който
трудно бих описал си света,
след като те зърнах аз,
да изгряваш там пред мен...
в тъмното... пред моя взор,
гледащ до тогава само в тъмнина
и търсещ светлина...
стих ще ти даря сега,
за да има красота
в твоята огнена душа.

17.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...