Един стих си писах аз,
а той гореше с пламък, така горещ,
както пламък все гори, когато аз те видя,
както топлина има все в сърцето,
когато чувствам те до мен...
Стих си пиша аз сега,
стих, със който
трудно бих описал си света,
след като те зърнах аз,
да изгряваш там пред мен...
в тъмното... пред моя взор,
гледащ до тогава само в тъмнина
и търсещ светлина...
стих ще ти даря сега,
за да има красота
в твоята огнена душа.
17.11.2007
© Момчил Георгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
