24 июл. 2025 г., 00:04

Стих за кухото поколение

231 0 1

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.

 

Настърже си салата с киноа
и после мъдро мляска от това.
Написала е: „Аз съм осъзната!“,
а мисли как да стане по-богата.

 

Показва сочен задник и гърди
и търси шугър-деди да плати,
едно пътуване до екзотично Бали,
да снима се какво са пили, яли.

 

Тя иска мъж с мускули и с лодка,
а получава само… гола пишка. (Не, чакай. Т'ва е много директно.)
Тя иска мъж с мускули и лодка,
а получава пришка с еротична нотка.

 

Та гледам тая дигитална проза
и ме напушва смях във пълна доза.
Че тоя свят, за филтър дето мре,
накрая във лайна ще се запре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бончо Бончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...