Стих за кухото поколение
Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа
и после мъдро мляска от това.
Написала е: „Аз съм осъзната!“,
а мисли как да стане по-богата.
Показва сочен задник и гърди
и търси шугър-деди да плати,
едно пътуване до екзотично Бали,
да снима се какво са пили, яли.
Тя иска мъж с мускули и с лодка,
а получава само… гола пишка. (Не, чакай. Т'ва е много директно.)
Тя иска мъж с мускули и лодка,
а получава пришка с еротична нотка.
Та гледам тая дигитална проза
и ме напушва смях във пълна доза.
Че тоя свят, за филтър дето мре,
накрая във лайна ще се запре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени