24.07.2025 г., 0:04

Стих за кухото поколение

230 0 1

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.

 

Настърже си салата с киноа
и после мъдро мляска от това.
Написала е: „Аз съм осъзната!“,
а мисли как да стане по-богата.

 

Показва сочен задник и гърди
и търси шугър-деди да плати,
едно пътуване до екзотично Бали,
да снима се какво са пили, яли.

 

Тя иска мъж с мускули и с лодка,
а получава само… гола пишка. (Не, чакай. Т'ва е много директно.)
Тя иска мъж с мускули и лодка,
а получава пришка с еротична нотка.

 

Та гледам тая дигитална проза
и ме напушва смях във пълна доза.
Че тоя свят, за филтър дето мре,
накрая във лайна ще се запре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бончо Бончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...