Jul 24, 2025, 12:04 AM

Стих за кухото поколение

233 0 1

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.

 

Настърже си салата с киноа
и после мъдро мляска от това.
Написала е: „Аз съм осъзната!“,
а мисли как да стане по-богата.

 

Показва сочен задник и гърди
и търси шугър-деди да плати,
едно пътуване до екзотично Бали,
да снима се какво са пили, яли.

 

Тя иска мъж с мускули и с лодка,
а получава само… гола пишка. (Не, чакай. Т'ва е много директно.)
Тя иска мъж с мускули и лодка,
а получава пришка с еротична нотка.

 

Та гледам тая дигитална проза
и ме напушва смях във пълна доза.
Че тоя свят, за филтър дето мре,
накрая във лайна ще се запре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бончо Бончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...