Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух,
в мен копнежът беше глух.
Сивото не разпознах,
ни го следвах, ни разбрах.
Нося стихче от лъчи
с летни весели очи.
Има цвят и аромат,
думите с възторг летят.
Даже прилив на море
този стих ще побере.
© Милена Френкева Все права защищены