zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost (Милена Френкева)
46 548
27 нояб. 2022 г., 20:44

Стих от лъчи

443 0 8

Днес мъглата – сив куплет

пак се нареди отпред.

Но не струва този стих,

чувство в него не открих,

нито слушах, нито чух,

в мен копнежът беше глух.

Сивото не разпознах,

ни го следвах, ни разбрах.

Нося стихче от лъчи

с летни весели очи.

Има цвят и аромат,

думите с възторг летят.

Даже прилив на море

този стих ще побере.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Райна! Лятно ми е напук на мъглата
  • r_iva (Райна Иванова)
    r_iva (Райна Иванова)
    Приятно, цветно и оптимистично!
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Георги! Нека ни е лятно в сърцето
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Скитнице! Изпращам ти лятно слънце, морски вълни и зелено настроение
    Благодаря, Миночка! Нека ни е лятно отвътре и през есента, и през зимата
    Сърцето ми пее летни песнички, Деа, за нашия любим сезон

    Песничка за теб, песничка за мен,
    песничка за слънчев летен ден.
    Късно в есента, песничка добра
    лятото ми върна. Златната гора
    много се учуди как е лято днес,
    после се заслуша с двоен интерес.
    Морският копнеж чу и разпозна,
    чувството лети с влюбена вълна.
    Есен приюти и ще побере
    лятото в едно с топлото море.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Много хубаво.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0