27.11.2022 г., 20:44 ч.

Стих от лъчи 

  Поезия
196 0 8

Днес мъглата – сив куплет

пак се нареди отпред.

Но не струва този стих,

чувство в него не открих,

нито слушах, нито чух,

в мен копнежът беше глух.

Сивото не разпознах,

ни го следвах, ни разбрах.

Нося стихче от лъчи

с летни весели очи.

Има цвят и аромат,

думите с възторг летят.

Даже прилив на море

този стих ще побере.

 

 

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Райна! Лятно ми е напук на мъглата
  • Приятно, цветно и оптимистично!
  • Благодаря, Георги! Нека ни е лятно в сърцето
  • Благодаря, Скитнице! Изпращам ти лятно слънце, морски вълни и зелено настроение
    Благодаря, Миночка! Нека ни е лятно отвътре и през есента, и през зимата
    Сърцето ми пее летни песнички, Деа, за нашия любим сезон

    Песничка за теб, песничка за мен,
    песничка за слънчев летен ден.
    Късно в есента, песничка добра
    лятото ми върна. Златната гора
    много се учуди как е лято днес,
    после се заслуша с двоен интерес.
    Морският копнеж чу и разпозна,
    чувството лети с влюбена вълна.
    Есен приюти и ще побере
    лятото в едно с топлото море.
  • Много хубаво.
  • Песничка!
  • Като песен се лее, Миленче. Браво!
  • Лъчисто стихче, носи всичко, което обичам
Предложения
: ??:??