zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost (Милена Френкева)
46 548
Nov 27, 2022, 8:44 PM

Стих от лъчи

  Poetry
438 0 8

Днес мъглата – сив куплет

пак се нареди отпред.

Но не струва този стих,

чувство в него не открих,

нито слушах, нито чух,

в мен копнежът беше глух.

Сивото не разпознах,

ни го следвах, ни разбрах.

Нося стихче от лъчи

с летни весели очи.

Има цвят и аромат,

думите с възторг летят.

Даже прилив на море

този стих ще побере.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Райна! Лятно ми е напук на мъглата
  • r_iva (Райна Иванова)
    r_iva (Райна Иванова)
    Приятно, цветно и оптимистично!
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Георги! Нека ни е лятно в сърцето
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Скитнице! Изпращам ти лятно слънце, морски вълни и зелено настроение
    Благодаря, Миночка! Нека ни е лятно отвътре и през есента, и през зимата
    Сърцето ми пее летни песнички, Деа, за нашия любим сезон

    Песничка за теб, песничка за мен,
    песничка за слънчев летен ден.
    Късно в есента, песничка добра
    лятото ми върна. Златната гора
    много се учуди как е лято днес,
    после се заслуша с двоен интерес.
    Морският копнеж чу и разпозна,
    чувството лети с влюбена вълна.
    Есен приюти и ще побере
    лятото в едно с топлото море.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Много хубаво.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0