Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух,
в мен копнежът беше глух.
Сивото не разпознах,
ни го следвах, ни разбрах.
Нося стихче от лъчи
с летни весели очи.
Има цвят и аромат,
думите с възторг летят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up