20 сент. 2014 г., 09:31

Стихия

448 0 0

Стихия е в душата ми!?

И в мене ветрове са се събрали...

Брулят мен и моето сърце.

Тез хали тъй необуздани...

 

Тез вихрушки, гонещи душата -

като мъничко перце...

Гонещи далечната любов!?

Карат те сърцето ми да трепне!?

Да зове и в непрогледна нощ.

 

Нима във мен,

тез ветрове не ще заглъхнат...

Не ще се спрат,

за мъничко поне.

Да мога аз да видя пристан?

 

За себе си покой да сътворя.

И обич, топлеща сърцето...

За нежност вечна,

към себе си и свойто аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...