Стихия
451
0
0
Стихия е в душата ми!?
И в мене ветрове са се събрали...
Брулят мен и моето сърце.
Тез хали тъй необуздани...
Тез вихрушки, гонещи душата -
като мъничко перце...
Гонещи далечната любов!?
Карат те сърцето ми да трепне!?
Да зове и в непрогледна нощ.
Нима във мен,
тез ветрове не ще заглъхнат...
Не ще се спрат,
за мъничко поне.
Да мога аз да видя пристан?
За себе си покой да сътворя.
И обич, топлеща сърцето...
За нежност вечна,
към себе си и свойто аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
