Стихия е в душата ми!?

И в мене ветрове са се събрали...

Брулят мен и моето сърце.

Тез хали тъй необуздани...

Тез вихрушки, гонещи душата -

като мъничко перце...

Гонещи далечната любов!?

Карат те сърцето ми да трепне!?

Да зове и в непрогледна нощ.

Нима във мен,

тез ветрове не ще заглъхнат...

Не ще се спрат,

за мъничко поне.

Да мога аз да видя пристан?

За себе си покой да сътворя.

И обич, топлеща сърцето...

За нежност вечна,

към себе си и свойто аз.