"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."

Неизвестен автор

Когато идва лятото внезапно опустявам.

Отлитат гълъбите някъде -

далече от прибоя,

и населяват шумните площади,

къпят се във локвите

от вчерашния летен дъжд останали.

Гнездата им сега са празни -

пазя ги за младите,

които някой ден

ще наследят площадите.

А хората ще им се радват,

и ще ги нахранят благо.

Гредите ми са стари,

не от отчаяние -

а със надежда те проскърцват,

сякаш чувам мислите си -

неизбежния им глас:

“Преди да се разпадна,

и да ме разпръсне вятърът

по улици,

площади

и по пясъка

аз искам да ви видя -

замечтани гълъби!”