6 jul 2022, 0:21  

Аз съм една стара камбанария

  Poesía
766 2 0

"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."

Неизвестен автор

 

Когато идва лятото внезапно опустявам.

Отлитат гълъбите някъде -

далече от прибоя,

и населяват шумните площади,

къпят се във локвите

от вчерашния летен дъжд останали.

Гнездата им сега са празни -

пазя ги за младите,

които някой ден

ще наследят площадите.

А хората ще им се радват,

и ще ги нахранят благо.

Гредите ми са стари,

не от отчаяние -

а със надежда те проскърцват,

сякаш чувам мислите си -

неизбежния им глас:

 

“Преди да се разпадна,

и да ме разпръсне вятърът

по улици,

площади

и по пясъка

аз искам да ви видя -

замечтани гълъби!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...