Jul 6, 2022, 12:21 AM  

Аз съм една стара камбанария

  Poetry
768 2 0

"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."

Неизвестен автор

 

Когато идва лятото внезапно опустявам.

Отлитат гълъбите някъде -

далече от прибоя,

и населяват шумните площади,

къпят се във локвите

от вчерашния летен дъжд останали.

Гнездата им сега са празни -

пазя ги за младите,

които някой ден

ще наследят площадите.

А хората ще им се радват,

и ще ги нахранят благо.

Гредите ми са стари,

не от отчаяние -

а със надежда те проскърцват,

сякаш чувам мислите си -

неизбежния им глас:

 

“Преди да се разпадна,

и да ме разпръсне вятърът

по улици,

площади

и по пясъка

аз искам да ви видя -

замечтани гълъби!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...