10 дек. 2024 г., 09:26

Стихотворение, паднало на бордюра 

  Поэзия
5.0 / 5
83 2 1

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА

 

… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка

и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,

а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,

в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак –

със стиховете, що цял ден редя ги, със песничките, дето ви ги пях,

 

в отбора на кварталните бродяги и пияндета станал съм за смях,

дори и Фейсбук взе да ме будалка: – Ти хлътна, старче, в Мировата скръб!

А бе, направо пълна откачалка в директно селфи – в профил, фас и гръб.

Защо ли с мен съдбата беше трудна? И светлото си Бъдеще чета? –

аз някой ден наистина ще лудна в бездънните си бездни Самота.

 

9 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »