Dec 10, 2024, 9:26 AM

Стихотворение, паднало на бордюра

  Poetry
286 2 1

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА

 

… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка

и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,

а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,

в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак –

със стиховете, що цял ден редя ги, със песничките, дето ви ги пях,

 

в отбора на кварталните бродяги и пияндета станал съм за смях,

дори и Фейсбук взе да ме будалка: – Ти хлътна, старче, в Мировата скръб!

А бе, направо пълна откачалка в директно селфи – в профил, фас и гръб.

Защо ли с мен съдбата беше трудна? И светлото си Бъдеще чета? –

аз някой ден наистина ще лудна в бездънните си бездни Самота.

 

9 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....