Стихотворение, паднало на бордюра

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА

… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка

и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,

а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,

в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак –

със стиховете, що цял ден редя ги, със песничките, дето ви ги пях,

в отбора на кварталните бродяги и пияндета станал съм за смях,

дори и Фейсбук взе да ме будалка: – Ти хлътна, старче, в Мировата скръб!

А бе, направо пълна откачалка в директно селфи – в профил, фас и гръб.

Защо ли с мен съдбата беше трудна? И светлото си Бъдеще чета? –

аз някой ден наистина ще лудна в бездънните си бездни Самота.

9 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.