Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24 апр. 2014 г., 13:22

Стихове в чекмеджето 

  Поэзия
589 0 9

Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.)

Сълзливите възглавници ги избудувах.
Надвих оцъклените очни ниши.
Невроните, оголени до плач и думи,
почти зараснаха
и даже вече дишат.

Регенерираха се всичките ми мисли,
не ходят нощем като сомнамбули.
Преболедувах те в постелята от липси
и ще остана жива!
Жива! Чу ли?

И нищо, че понякога ще преболяваш
(макар завинаги си ампутиран).
Като опашката на гущер, свита вляво -
в сърцето,

цялото налепкано с пластири.

А моите вселени, скрити в чекмеджето,
ще помнят, сред галактики от думи,
как можеше да ме разнежваш до райета,
как хубаво ми беше
да те боледувам.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??