Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.)
Сълзливите възглавници ги избудувах.
Надвих оцъклените очни ниши.
Невроните, оголени до плач и думи,
почти зараснаха
и даже вече дишат.
Регенерираха се всичките ми мисли,
не ходят нощем като сомнамбули. ...