Стихове в чекмеджето
Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.)
Сълзливите възглавници ги избудувах.
Надвих оцъклените очни ниши.
Невроните, оголени до плач и думи,
почти зараснаха
и даже вече дишат.
Регенерираха се всичките ми мисли,
не ходят нощем като сомнамбули.
Преболедувах те в постелята от липси
и ще остана жива!
Жива! Чу ли?
И нищо, че понякога ще преболяваш
(макар завинаги си ампутиран).
Като опашката на гущер, свита вляво -
в сърцето,
цялото налепкано с пластири.
А моите вселени, скрити в чекмеджето,
ще помнят, сред галактики от думи,
как можеше да ме разнежваш до райета,
как хубаво ми беше
да те боледувам.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
