Сто хвърчила и нищо за губене
Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше
и ги носеше горе високо,
и им пееше песен – за чуващи,
и в едничката вярна посока,
ги насочваше. Нежно и влюбено,
през дъжда и въздушните ями...
Сто хвърчила и нищо за губене,
озариха по залез деня ми...
https://youtu.be/162szJ7ZaWE?si=4d3PVtEExjBcl-i9
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
