Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше
и ги носеше горе високо,
и им пееше песен – за чуващи,
и в едничката вярна посока,
ги насочваше. Нежно и влюбено,
през дъжда и въздушните ями...
Сто хвърчила и нищо за губене,
озариха по залез деня ми...
https://youtu.be/162szJ7ZaWE?si=4d3PVtEExjBcl-i9
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
