9 июн. 2015 г., 21:10

Сто нюанса самота

Поэзия » Любовная

733 0 12

Нощта притихнала е в лунна светлина,
а две сълзи в очите парят,
душата е изпълнена с мъртва тишина,
а думи впиват се като камшичен плясък.

Дали така боли от любовта?
Мечтите са разбити с трясък.
Надеждата е даже птица без крила,
заровила глава във мокър пясък...

Нотките забити са злобно във плътта,
кървави следи пътеки правят.
Пребита е и страдаща моята душа,
разпъната в оковен блясък.

Сивее пусто всяка тъмнина,
немее даже всеки крясък,
в сто нюанса черна самота
любовта погребана е без остатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря ти, Ачо!

2015-06-22T21:52:21+03:00
aap (Ангел)

Много ми допадна и докосна.Истински стих докоснат с душа и споделен със нас.Поздрави!!!

2015-06-18T12:33:46+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Сърдечно благодаря и на Вас Мисан и Руми.
Само да поясня, че заглавието на стиха ме вдъхнови
от " Сто години самота" и "Петдесет нюанса сиво".
Радвам се, че Ви е харесало и
съм ви въздействала по някакъв начин!
лека вечер на всички!

2015-06-12T22:02:16+03:00
rumbic (Руми)

Плами, твоята самота ми прозвуча много, много тъжно!
Понякога ни се налага да преминем през това, но след стоте нюанса черно е време за цветните краски, които ни окрилят!
Поздрав и от мен и ти пожелавам много ведро настроение и усмивки!

2015-06-11T12:34:47+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Мрачно стихотворение, пренаситено от тъмните цветове-страдания на една разбита душа след раздяла с любимия. Оригинално е заглавието:
"Сто нюанса самота", сякаш препращащо към Маркес.
Свикнал съм да те виждам плазмена и предизвикателна, но прочитайки този стих разбрах, че и черният цвят ти отива, Пламена.
Изстрадана и лична творба със запаметяваща се поанта:

"Сивее пусто всяка тъмнина,
немее даже всеки крясък,
в сто нюанса черна самота
любовта погребана е без остатък."

Поздравление!

2015-06-10T22:35:02+03:00