plama7 (Пламена Владимирова)
237 1363
9.06.2015 г., 21:10 ч.

Сто нюанса самота 

  Поезия » Любовна
528 0 13

Нощта притихнала е в лунна светлина,
а две сълзи в очите парят,
душата е  изпълнена с мъртва тишина,
а думи впиват се като камшичен плясък.

Дали така боли от любовта?
Мечтите са разбити с трясък.
Надеждата е даже птица без крила,
заровила глава във мокър пясък...

Нотките забити са злобно във плътта,
кървави следи пътеки правят.
Пребита е и страдаща моята душа,
разпъната в оковен блясък.

Сивее пусто всяка тъмнина,
немее даже всеки крясък,
в сто нюанса черна самота
любовта погребана е без остатък.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ачо!
  • Много ми допадна и докосна.Истински стих докоснат с душа и споделен със нас.Поздрави!!!
  • Сърдечно благодаря и на Вас Мисан и Руми.
    Само да поясня, че заглавието на стиха ме вдъхнови
    от " Сто години самота" и "Петдесет нюанса сиво".
    Радвам се, че Ви е харесало и
    съм ви въздействала по някакъв начин!
    лека вечер на всички!
  • Плами, твоята самота ми прозвуча много, много тъжно!
    Понякога ни се налага да преминем през това, но след стоте нюанса черно е време за цветните краски, които ни окрилят!
    Поздрав и от мен и ти пожелавам много ведро настроение и усмивки!
  • Мрачно стихотворение, пренаситено от тъмните цветове-страдания на една разбита душа след раздяла с любимия. Оригинално е заглавието:
    "Сто нюанса самота", сякаш препращащо към Маркес.
    Свикнал съм да те виждам плазмена и предизвикателна, но прочитайки този стих разбрах, че и черният цвят ти отива, Пламена.
    Изстрадана и лична творба със запаметяваща се поанта:

    "Сивее пусто всяка тъмнина,
    немее даже всеки крясък,
    в сто нюанса черна самота
    любовта погребана е без остатък."

    Поздравление!
  • Благодаря на всички за прочита и добрите отзиви!
  • Наистина силен финал, един апотеоз на цялата творба, пропита с тъгата по изгубена любов, но в тъгата се ражда истината и силните послания на дълбоката душевност, която ти несъмнено носиш, Пламена! Поздравявам те!!!
  • Сто нюанса - петдесет нюанса..., звучи зловещо...!!!
    "Нотките забити са злобно във плътта,
    кървави следи пътеки правят.
    Пребита е и страдаща моята душа,
    разпъната в оковен блясък.'
  • Надявам се да не е твое лично преживяване!
  • Болка е...
  • Представих си стоте нюанса на черното на самотата...Страшно е!
    Така боли само след любов! Живо и образно предадена картина на болката!
    Хареса ми и те поздравявам!
  • Тъжен стих Пламена! Понякога много боли и в очите парят сълзи, и ти си пресъздала това, много перфектно!
    Харесах!
  • "Сивее пусто всяка тъмнина,
    немее даже всеки крясък,
    в сто нюанса черна светлина
    любовта погребана е без остатък."
    Да, самотата има много нюанси, но ти се пази да не те грабне в прегръдките си!Ще се справиш - ти можеш. Сигурна съм. В най-скоро време
    искам да чета оптимистична и любовна поезия! Това си ти, приятелко!
Предложения
: ??:??