Сто ризи
За стотен път
ми чупеха крилата
лепях ги
със парченца
от дъга
за стотен път
потъвах в самотата
и само ти,една
подаваше ръка.
Сто ризи от коприва
нощем ми изплете
обличах ги
магията да разваля
от извора
живата вода донесе
смъртта
ако ме застигне
да я победя.
Ръцете ти кървящи
разплакаха съдбата
смилила се над теб
превърна ме в човек
остави ми размахът
на крилата
и една Любов
докосната от теб.
Септември,2018г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
