1 сент. 2018 г., 18:58

Сто ризи

1.1K 14 32

За стотен път

ми чупеха крилата

лепях ги 

със парченца

от дъга

за стотен път

потъвах в самотата

и само ти,една

подаваше ръка.

Сто ризи от коприва 

нощем ми изплете

обличах ги

магията да разваля

от извора

живата вода донесе

смъртта 

ако ме застигне

да я победя.

Ръцете ти кървящи

разплакаха съдбата

смилила се над теб

превърна ме в човек

остави ми размахът

на крилата

и една Любов

докосната от теб.

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...