Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
1.09.2018 г., 18:58

Сто ризи

1.1K 14 32

За стотен път

ми чупеха крилата

лепях ги 

със парченца

от дъга

за стотен път

потъвах в самотата

и само ти,една

подаваше ръка.

Сто ризи от коприва 

нощем ми изплете

обличах ги

магията да разваля

от извора

живата вода донесе

смъртта 

ако ме застигне

да я победя.

Ръцете ти кървящи

разплакаха съдбата

смилила се над теб

превърна ме в човек

остави ми размахът

на крилата

и една Любов

докосната от теб.

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0