Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
1.09.2018 г., 18:58

Сто ризи

1.1K 14 32

За стотен път

ми чупеха крилата

лепях ги 

със парченца

от дъга

за стотен път

потъвах в самотата

и само ти,една

подаваше ръка.

Сто ризи от коприва 

нощем ми изплете

обличах ги

магията да разваля

от извора

живата вода донесе

смъртта 

ако ме застигне

да я победя.

Ръцете ти кървящи

разплакаха съдбата

смилила се над теб

превърна ме в човек

остави ми размахът

на крилата

и една Любов

докосната от теб.

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0