1.09.2018 г., 18:58 ч.

Сто ризи 

  Поезия » Друга
908 14 32

За стотен път

ми чупеха крилата

лепях ги 

със парченца

от дъга

за стотен път

потъвах в самотата

и само ти,една

подаваше ръка.

Сто ризи от коприва 

нощем ми изплете

обличах ги

магията да разваля

от извора

живата вода донесе

смъртта 

ако ме застигне

да я победя.

Ръцете ти кървящи

разплакаха съдбата

смилила се над теб

превърна ме в човек

остави ми размахът

на крилата

и една Любов

докосната от теб.

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маргарита,Йонка,благодаря за хубавите думи.Желая ви вдъхновение!
  • Много прочувствено и нежно.Докосна ме и го усетих.Благодаря
  • Отново прочетох и отнови се възхитих!
  • Благодаря ти за присъствието!
  • Прекрасно!
  • Дочка,хубав есенен ден.Благодаря ти!
  • Вълшебно докосване е този дар на Съдбата, Гавраил! Поздрави за стиха!
  • Юри,Роби,Георги,Василка,Светла,Иржи,Албена,Влади,Силви,чета коментарите ви,подкрепата която ми оказвате и изпитвам онова невероятно усещане на удоволетвореност че имам приятели като вас.
    На всички ви желая златна есен и вдъхновение!
  • Приказно и романтично, Гавраил!
  • Развълнува ме стихът ти, Гавраиле!... Много красив и съкровен!
  • Гавраиле,
    И само със едната риза от коприва
    щом е докосната от любовта-
    да знаеш,че по рецепта сполучлива
    изтъкана е за теб от твоята съдба!
    Със сигурност магия ще те хване,
    но не злокобна,а прекрасна като сън...
    Да властва самотата ще престане
    и ще забравиш,че било е тъмно вън!....
  • Много, много хубаво...
    Поздрави, Гавраил!
  • Важно е да има една ръка в труден момент. Харесах!
  • Хубаво! С парченца от дъга...
  • Впечатляващ стих!...Браво, братле!...
  • Вълнуващо!
  • Хахаха.... Браво! Приемам!
  • Маргарита,необятно поле за разсъждения затова предлагам да им въведем мерна единица"чувствон",подобно на "бозон".Всички ще бъдат улеснени.А сега винаги има спор на кого чувствата са по-големи.
    Лятна усмивка.
  • Имат! Много, малко, никак! Или: силни, слаби, няма ги...
  • Маргарита,сигурно защото чувствата нямат измерения.
  • Гавраил, колко обич и признателност си излял в този стих!
  • Ели,много хубаво си го казала.Красиви са думите ти.
  • Задъхано от обич и признателност към любимата.
    Харесах, Гавраиле!
  • Лиа,Катя,благодаря за хубавите думи които споделихте!
  • Поздравления за хубавата творба, Гавраил!
  • Много е приятно да се прочете нещо така красиво! Благодаря!
  • Румяна,благодаря че ме посети.Спокойна нощ!
  • Милко,сетих се за онази приказка от детството в която зла ведма беше превърнала братята в ято лебеди а сестра им ги превърна отново в хора като беше изплела на всеки един от тях риза от коприва.Винага ми е харесвала много и я използвах като сюжет в стиха си.
  • Надежда,колкото и да се опитвах не можах да скрия от теб архангелските си крила.
  • А всъщност много ти отива,
    изплетена от любовта,
    че всяка риза от коприва,
    прикрива ангелски крила...
  • Чудесен коментар си ми написал Ангеле.Запазих няколко ризи за приятели и едната ще бъде за теб.Благодаря ти и аз!
  • Сто ризи как могъл би да износиш,
    дори да късаш по една на ден?
    Ако успееш с риза от коприва да изпросиш
    Любов мечтана - остави една за мен!


    Благодаря за вдъхновението и удоволствието от великолепното ти стихотворение, Гавраиле!
Предложения
: ??:??