За стотен път
ми чупеха крилата
лепях ги
със парченца
от дъга
за стотен път
потъвах в самотата
и само ти,една
подаваше ръка.
Сто ризи от коприва
нощем ми изплете
обличах ги
магията да разваля
от извора
живата вода донесе
смъртта
ако ме застигне
да я победя.
Ръцете ти кървящи
разплакаха съдбата
смилила се над теб
превърна ме в човек
остави ми размахът
на крилата
и една Любов
докосната от теб.
Септември,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
