Стогодишни войни
Мога само да чакам
да окапят листата,
да натрупа снега...
Мога, мога да чакам:
Ще достигнеш брега.
Ще напълниш с товари.
Ще потърсиш любов...
Зная да чакам, но едва ли.
Този бряг не е нов:
Бях една Пенелопа
с тъжни, мокри коси.
Казваха ми Елена,
през всичките дълги войни.
После някаква Жана -
първа хвърли огън по мен.
Сто години те търся.
Теб - с любов отмъстен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Миндова Все права защищены
