Стогодишни войни
Мога само да чакам
да окапят листата,
да натрупа снега...
Мога, мога да чакам:
Ще достигнеш брега.
Ще напълниш с товари.
Ще потърсиш любов...
Зная да чакам, но едва ли.
Този бряг не е нов:
Бях една Пенелопа
с тъжни, мокри коси.
Казваха ми Елена,
през всичките дълги войни.
После някаква Жана -
първа хвърли огън по мен.
Сто години те търся.
Теб - с любов отмъстен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Миндова Всички права запазени
