Jan 3, 2017, 6:01 PM

Стогодишни войни

  Poetry » Love
914 0 5

Мога само да чакам

да окапят листата, 

да натрупа снега...

Мога, мога да чакам:

Ще достигнеш брега.

Ще напълниш с товари.

Ще потърсиш любов...

Зная да чакам, но едва ли.

Този бряг не е нов:

Бях една Пенелопа 

с тъжни, мокри коси.

Казваха ми Елена,

през всичките дълги войни.

После някаква Жана -

първа хвърли огън по мен.

Сто години те търся.

 

Теб - с любов отмъстен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...