Мога само да чакам
да окапят листата,
да натрупа снега...
Мога, мога да чакам:
Ще достигнеш брега.
Ще напълниш с товари.
Ще потърсиш любов...
Зная да чакам, но едва ли.
Този бряг не е нов:
Бях една Пенелопа
с тъжни, мокри коси.
Казваха ми Елена,
през всичките дълги войни.
После някаква Жана -
първа хвърли огън по мен.
Сто години те търся.
Теб - с любов отмъстен!
© Радка Миндова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
