"Стокхолмски синдром"
Открадна я! Първо душата,
за да бъде единствено твоя.
С целувки обсипа снагата –
беляза я, като с олово.
Открадна я, беше ти чужда.
Научи я за Любов да бълнува
и вече копнее да ти е нужна
и с теб да танцува.
Открадна! А после я пусна, на воля.
А тя … все в клетката иска да бъде?!
До тебе стои, че дори те и моли –
целуни, прегърни… Открадни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
