iren5 (Ирен)
51 1.2K

Oct 19, 2021, 8:12 PM

"Стокхолмски синдром"

Poetry » Love

463 4 7

Открадна я! Първо душата,

за да бъде единствено твоя.

С целувки обсипа снагата –

беляза я, като с олово.

Открадна я, беше ти чужда.

Научи я за Любов да бълнува

и вече копнее да ти е нужна

и с теб да танцува.

Открадна! А после я пусна, на воля.

А тя … все в клетката иска да бъде?!

До тебе стои, че дори те и моли –

целуни, прегърни… Открадни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РосиДимова (Росица Димова)

Много ми хареса!

2021-10-21T00:56:32+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Похитителите на изчезналия живот!
Чувството за съпричастност почти винаги е само мъчителен спомен.
Остава едно място-рана в душата за която няма балсам.
Поздравления за написаното от теб, Ирен!

2021-10-20T00:29:13+03:00
iren5 (Ирен)

Благодаря, че наминахте, прочетохте и коментирайте.

2021-10-19T23:10:21+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

без едно може, но с едно не може

2021-10-19T21:25:20+03:00
Сенилга (Сенилга)

Хорошо! Страстно!

2021-10-19T21:05:55+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0