20 мая 2023 г., 11:50  

Стомна

602 11 21

Доброто помня. 

Злините забравям.

Старата стомна

помни отдавна. 

 

Пръстта ѝ червена –

дълго дълбана,

не се променя, 

но носи промяна. 

 

Целувките помня 

на жадни жътвари.

Нали съм стомна,

с вода разговарям...

 

Пия от извори-

скрити в Балкана...

Душата говори. 

Сърцето остана. 

 

Доброто помня. 

Другото забравям. 

Нали съм стомна?

С вода разговарям.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Белла-Изабелла!
    Макар със закъснение ме плени със спомена на водата.
    Да,водата помни и това е паметта на Божията воля!
    Приеми моите поздрави!
  • Представих си я тази стомна пъстра, пълна с жива вода. Водата помни...
    Много ми хареса творбата ти, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • "Нали съм стомна?
    С вода разговарям."
    Стомната е символ на стомната с манна, пазена в старозаветния храм. Манната пък е символ на Божието благословение.
    Нека винаги да е пълна стомната ти с жива вода, Ranrozar (Стойчо Станев)!

    Честит празник! Да бъде Словото!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...