Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена –
дълго дълбана,
не се променя,
но носи промяна.
Целувките помня
на жадни жътвари.
Нали съм стомна,
с вода разговарям...
Пия от извори-
скрити в Балкана...
Душата говори.
Сърцето остана.
Доброто помня.
Другото забравям.
Нали съм стомна?
С вода разговарям.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
