Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
20.05.2023 г., 11:50  

Стомна

595 11 21

Доброто помня. 

Злините забравям.

Старата стомна

помни отдавна. 

 

Пръстта ѝ червена –

дълго дълбана,

не се променя, 

но носи промяна. 

 

Целувките помня 

на жадни жътвари.

Нали съм стомна,

с вода разговарям...

 

Пия от извори-

скрити в Балкана...

Душата говори. 

Сърцето остана. 

 

Доброто помня. 

Другото забравям. 

Нали съм стомна?

С вода разговарям.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Белла-Изабелла!
    Макар със закъснение ме плени със спомена на водата.
    Да,водата помни и това е паметта на Божията воля!
    Приеми моите поздрави!
  • valencia_isabella (Bella)
    valencia_isabella (Bella)
    Представих си я тази стомна пъстра, пълна с жива вода. Водата помни...
    Много ми хареса творбата ти, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Нали съм стомна?
    С вода разговарям."
    Стомната е символ на стомната с манна, пазена в старозаветния храм. Манната пък е символ на Божието благословение.
    Нека винаги да е пълна стомната ти с жива вода, Ranrozar (Стойчо Станев)!

    Честит празник! Да бъде Словото!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Ивита!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0