СТОН
Когато любовта ранена
прелее в моята сълза,
аз ставам пролетна бреза –
разлиствам утрото в зелено.
Макар че сме докрай различни
и без да искаме, сами
убиваме добрия миг
и дълго раните си ближем,
аз пак, превърнала се в стон,
изпивам думите ти тръпни,
които в нощите безсънни
ми пращаш в стих. Или в писмо.
© Елица Ангелова Все права защищены