СТОН
Когато любовта ранена
прелее в моята сълза,
аз ставам пролетна бреза –
разлиствам утрото в зелено.
Макар че сме докрай различни
и без да искаме, сами
убиваме добрия миг
и дълго раните си ближем,
аз пак, превърнала се в стон,
изпивам думите ти тръпни,
които в нощите безсънни
ми пращаш в стих. Или в писмо.
© Елица Ангелова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
