Стопанин
Стопанин
Отведи ме във някоя приказка
дето всичко е вече измислено,
за да мога когато поискам
да политна над скучните истини.
Заведи ме до извора, който
може нов живот да ми вдъхне,
че този, повярвай, не става,
дори и назад да се върне.
Приюти ме във горска колиба
дето има огнище стъкмено
и налей ми от лудото вино,
че сърцето ми пак да е смело.
Покажи ми къде еднорога
слиза нощем по лунна пътека,
че за гривата аз да го хвана
и така да потънем в небето.
И ако някой след време поиска
да обязди жребеца потаен,
ти кажи му, че той сред звездите,
препуска със своя стопанин!
Емил Стоянов
25.10.2017г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
