Стопанин
Стопанин
Отведи ме във някоя приказка
дето всичко е вече измислено,
за да мога когато поискам
да политна над скучните истини.
Заведи ме до извора, който
може нов живот да ми вдъхне,
че този, повярвай, не става,
дори и назад да се върне.
Приюти ме във горска колиба
дето има огнище стъкмено
и налей ми от лудото вино,
че сърцето ми пак да е смело.
Покажи ми къде еднорога
слиза нощем по лунна пътека,
че за гривата аз да го хвана
и така да потънем в небето.
И ако някой след време поиска
да обязди жребеца потаен,
ти кажи му, че той сред звездите,
препуска със своя стопанин!
Емил Стоянов
25.10.2017г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели!
-
Великолепен стих! Грабна ме от самото начало и не ме пусна до края! Аплодисменти, Емо!
-
Много красиво! Поздравления, Емо!
-
Е как да стане потайно...личи си онази потребност, която може света да обърне!? Хубав стих!
-
Браво, Емо! Сърдечни поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
