Стопанин
Стопанин
Отведи ме във някоя приказка
дето всичко е вече измислено,
за да мога когато поискам
да политна над скучните истини.
Заведи ме до извора, който
може нов живот да ми вдъхне,
че този, повярвай, не става,
дори и назад да се върне.
Приюти ме във горска колиба
дето има огнище стъкмено
и налей ми от лудото вино,
че сърцето ми пак да е смело.
Покажи ми къде еднорога
слиза нощем по лунна пътека,
че за гривата аз да го хвана
и така да потънем в небето.
И ако някой след време поиска
да обязди жребеца потаен,
ти кажи му, че той сред звездите,
препуска със своя стопанин!
Емил Стоянов
25.10.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
