26.10.2017 г., 0:07

Стопанин

836 4 5

Стопанин

 

Отведи ме във някоя приказка

дето всичко е вече измислено,

за да мога когато поискам

да политна над скучните истини.

Заведи ме до извора, който

може нов живот да ми вдъхне,

че този, повярвай, не става,

дори и назад да се върне.

Приюти ме във горска колиба

дето има огнище стъкмено

и налей ми от лудото вино,

че сърцето ми пак да е смело.

Покажи ми къде еднорога

слиза нощем по лунна пътека,

че за гривата аз да го хвана

и така да потънем в небето.

И ако някой след време поиска

да обязди жребеца потаен,

ти кажи му, че той сред звездите,

препуска със своя стопанин!

 

Емил Стоянов

25.10.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • Великолепен стих! Грабна ме от самото начало и не ме пусна до края! Аплодисменти, Емо!
  • Много красиво! Поздравления, Емо!
  • Е как да стане потайно...личи си онази потребност, която може света да обърне!? Хубав стих!
  • Браво, Емо! Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...