emo2 (Емил Стоянов)
236 750
26.10.2017 г., 0:07 ч.

Стопанин 

  Поезия » Друга
603 4 5

Стопанин

 

Отведи ме във някоя приказка

дето всичко е вече измислено,

за да мога когато поискам

да политна над скучните истини.

Заведи ме до извора, който

може нов живот да ми вдъхне,

че този, повярвай, не става,

дори и назад да се върне.

Приюти ме във горска колиба

дето има огнище стъкмено

и налей ми от лудото вино,

че сърцето ми пак да е смело.

Покажи ми къде еднорога

слиза нощем по лунна пътека,

че за гривата аз да го хвана

и така да потънем в небето.

И ако някой след време поиска

да обязди жребеца потаен,

ти кажи му, че той сред звездите,

препуска със своя стопанин!

 

Емил Стоянов

25.10.2017г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Великолепен стих! Грабна ме от самото начало и не ме пусна до края! Аплодисменти, Емо!
  • Много красиво! Поздравления, Емо!
  • Е как да стане потайно...личи си онази потребност, която може света да обърне!? Хубав стих!
  • Браво, Емо! Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??